ВЪЗПИТАНИЕ
Аз намирам, че възпитателната работа, която се налага на анархистите е първата и най-необходимата, която трябва да бъде извършвана.
Тази възпитателна задача изисква двойна работа: вътрешна и външна.
Под вътрешна работа аз разбирам тая, която всеки другар дължи да извърши над себе си за своето развитие, под външна работа – тая, която той дължи да извърши над другите т.е. вън от него.
Анархистът дължи да придобие и развие до максимум в себе си следните три ценности: физическа сила, интелектуална култура и морална красота: добро здраве, широко и дълбоко образование, чувства и обичаи, истински безвластнически.
Това е което аз наричам в областта на възпитанието “вътрешна” работа. Благодарение на това постоянно усилие над себе си, другарят става един жив пример и упражнява върху всички тези, които го доближават, една привлекателна сила.
Но един борец не може и не иска да ограничи своите възпитателни усилия само върху себе си. Това би било едно цвете без “парфюм”, един плод без сладост, това би било едно чисто същество всред мръсни; един човек вървящ в светлина, всред личности блуждаещи в нощта.
Впрочем, естествено е и до известна степен фатално, щото той да пропагандира около себе си чувства, които го вълнуват, морални привички, които го отличават, познанията които е придобил и дори физическата сила, която го прави един нормален, уравновесен и устойчив вид.
В тая работа, която аз наричам “външна” и която има за обект другите, той си служи с всичко онова, което може да употреби: разговора, беседата, спора, реферата, вестника, брошурата, личния пример. Той използва всички случаи, които обстоятелствата му дават на разположение. В работилницата, в своя кръг, в групировките, които посещава, в средата сред която се намира, с една дума навсякъде, той обяснява, аргументира се, критикува, противопоставя, атакувайки и защитавайки се, той не се изморява да излага своите аргументи, да заявява своите убеждения, да се бори против господарите, да изобличава интригантите, да напада експлоататорите, да казва решително това, което мисли.
Но той може да култивира другите само дотолкова, доколкото култивира сам себе си; “външната” и “вътрешната” възпитателна работа вървят заедно, те се допълват взаимно.
Възпитателната работа, на която се отдава анархизма има тази особеност, че тя не си служи с хитростта, със заобикалките, с измамата, с преструването, неща които се употребяват от политическите партии с оглед да увеличат числото на членовете си, защото те не целят друго освен числото.
Анархистите няма какво да крият и да се преструват. Тяхната пропаганда трябва да бъде искрена, лоялна, без заобикалки. Те нямат нужда да хитруват и да маневрират.
Всички са свободни да бъдат с тях или против тях. Те схващат, че ако някой заявява или наистина е с тях, то това е поради познаването на работите, и че той прави това с пълно съзнание и добра воля. По отношение на разширяването на своя кръг анархистите се придържат повече до качеството, отколкото до количеството на своите последователи.
Себастиан Фор
Тази възпитателна задача изисква двойна работа: вътрешна и външна.
Под вътрешна работа аз разбирам тая, която всеки другар дължи да извърши над себе си за своето развитие, под външна работа – тая, която той дължи да извърши над другите т.е. вън от него.
Анархистът дължи да придобие и развие до максимум в себе си следните три ценности: физическа сила, интелектуална култура и морална красота: добро здраве, широко и дълбоко образование, чувства и обичаи, истински безвластнически.
Това е което аз наричам в областта на възпитанието “вътрешна” работа. Благодарение на това постоянно усилие над себе си, другарят става един жив пример и упражнява върху всички тези, които го доближават, една привлекателна сила.
Но един борец не може и не иска да ограничи своите възпитателни усилия само върху себе си. Това би било едно цвете без “парфюм”, един плод без сладост, това би било едно чисто същество всред мръсни; един човек вървящ в светлина, всред личности блуждаещи в нощта.
Впрочем, естествено е и до известна степен фатално, щото той да пропагандира около себе си чувства, които го вълнуват, морални привички, които го отличават, познанията които е придобил и дори физическата сила, която го прави един нормален, уравновесен и устойчив вид.
В тая работа, която аз наричам “външна” и която има за обект другите, той си служи с всичко онова, което може да употреби: разговора, беседата, спора, реферата, вестника, брошурата, личния пример. Той използва всички случаи, които обстоятелствата му дават на разположение. В работилницата, в своя кръг, в групировките, които посещава, в средата сред която се намира, с една дума навсякъде, той обяснява, аргументира се, критикува, противопоставя, атакувайки и защитавайки се, той не се изморява да излага своите аргументи, да заявява своите убеждения, да се бори против господарите, да изобличава интригантите, да напада експлоататорите, да казва решително това, което мисли.
Но той може да култивира другите само дотолкова, доколкото култивира сам себе си; “външната” и “вътрешната” възпитателна работа вървят заедно, те се допълват взаимно.
Възпитателната работа, на която се отдава анархизма има тази особеност, че тя не си служи с хитростта, със заобикалките, с измамата, с преструването, неща които се употребяват от политическите партии с оглед да увеличат числото на членовете си, защото те не целят друго освен числото.
Анархистите няма какво да крият и да се преструват. Тяхната пропаганда трябва да бъде искрена, лоялна, без заобикалки. Те нямат нужда да хитруват и да маневрират.
Всички са свободни да бъдат с тях или против тях. Те схващат, че ако някой заявява или наистина е с тях, то това е поради познаването на работите, и че той прави това с пълно съзнание и добра воля. По отношение на разширяването на своя кръг анархистите се придържат повече до качеството, отколкото до количеството на своите последователи.
Себастиан Фор
Уточнение: Статията е взета от книгата "Анархизмът" издадена на български език през 1933 г. в София, от печатницата на В. Иванов. Преводът от френски език е направен от Ал. Сапунджиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар