Анархистичната педагогика и развитието на "Теорията за свободното възпитание"
1. Кратък исторически обзор на анархизма.
Вечният стремеж на човека към свобода и по-добър живот винаги го противопоставя на държавата и нейните структури. Така ли възникват анархизма и теорията за безвластието? Може би най-доброто определение за възникването им принадлежи на немският автор Йозеф Лео Зайфет. "Когато борбата против Бога, църквата, държавата и семейството разруши всички естествени образувания и лишеният от корените си човек не знае къде да намери опората си, последната дума има анархията. Тогава раздробеното от егоизма на класовите водачи и техните битки общество изведнъж трябва да придобие такова "обществено чувство", което да направи възможно състоянието на безвластие." (Зайферт, Й.Л., 1994, с.175) От това противоречие сигурно са страдали най-големите теоретици на анархистичната идея.
Какво представлява анархията? Според някои "тя се сравнява с грубо нарушаване на обществения ред, безредие и своеволие." (вж. Кр. пол. речник, 1972) Приема се, "като проява на бунтарски дух и лично недоволство - следователно само като нещо отрицателно." (вж. "Какво е анархизъм?", 1992, с.4) Други са на мнение, че анархизма е "противодогматично" и противорелигиозно мислене отхвърлящо всяка власт, която се използва от господстващите сили, които по този начин се опитват да оправдаят експлоатацията и да наложат своето насилие върху останалата огромна част от населението." (пак там, с.5) А според трети анархизмът се явява като "добър изразител на свободния дух, на независимото мислене, което е осъзнато от индивида, освободен от всякаква власт и предрасъдаци, както и от неговите необходими връзки с едно общество на свободни хора." (цит.съч., с.5)
Първите анархистични и безвластнически идеи се зараждат в края на 18-ти век. Техен автор е Уйлям Годуин (1756-1836) в книгата си "Изследване на политическата справедливост и нейното влияние върху общата добродетел и щастие" издадена през 1793 г. След него идва името на Пиер Прудон (1813-1865) с книгата си "Що е справедливост?" излязла през 1840 г."Под влияние на Хегел той предвижда от тезата (комунизма) и антитезата (собствеността) да се роди един синтез - а именно "безвластното общество". (Зайферт, Й.Л, с.258) По-късно той е последван от руския революционер Михаил Бакунин (1814-1876). Според него, като роб на Бога, човек се превръща в роб на църквата и държавата. Следователно борбата на хората за свобода е борба срещу всеки властнически авторитет. "В терора Бакунин вижда удобно средство за възпитание на народа в революционен дух." (пак там) Много от неговите последователи го смятат за "папата" на анархизма. Други известни теоретици на анархизма са: граф П.Кропоткин, Енрико Малатеста, Луиджи Фабри, Себастиан Фор и др.
За кратък период от от време анархистичните идеи придобиват голяма популярност в Западна, Централна Европа и Русия. Те проникват не само в политиката, но и в науката и изкуството. Не остава незасегната и педагогиката. "Теорията за свободното възпитание" и "отделянето на училището от държавата тревожи умовете но много от педагозите-анархисти.
От средата на 20-ти век започва залеза на анархистичната мисъл Идеите за социална революция и безвластие се заменят с идеите на постиндустриалното и информационно общество. В наши дни най-ярки представители на анархистичната идея са проф. Ноам Чомски и поета и музикант Джело Биафра.
Какво представлява анархията? Според някои "тя се сравнява с грубо нарушаване на обществения ред, безредие и своеволие." (вж. Кр. пол. речник, 1972) Приема се, "като проява на бунтарски дух и лично недоволство - следователно само като нещо отрицателно." (вж. "Какво е анархизъм?", 1992, с.4) Други са на мнение, че анархизма е "противодогматично" и противорелигиозно мислене отхвърлящо всяка власт, която се използва от господстващите сили, които по този начин се опитват да оправдаят експлоатацията и да наложат своето насилие върху останалата огромна част от населението." (пак там, с.5) А според трети анархизмът се явява като "добър изразител на свободния дух, на независимото мислене, което е осъзнато от индивида, освободен от всякаква власт и предрасъдаци, както и от неговите необходими връзки с едно общество на свободни хора." (цит.съч., с.5)
Първите анархистични и безвластнически идеи се зараждат в края на 18-ти век. Техен автор е Уйлям Годуин (1756-1836) в книгата си "Изследване на политическата справедливост и нейното влияние върху общата добродетел и щастие" издадена през 1793 г. След него идва името на Пиер Прудон (1813-1865) с книгата си "Що е справедливост?" излязла през 1840 г."Под влияние на Хегел той предвижда от тезата (комунизма) и антитезата (собствеността) да се роди един синтез - а именно "безвластното общество". (Зайферт, Й.Л, с.258) По-късно той е последван от руския революционер Михаил Бакунин (1814-1876). Според него, като роб на Бога, човек се превръща в роб на църквата и държавата. Следователно борбата на хората за свобода е борба срещу всеки властнически авторитет. "В терора Бакунин вижда удобно средство за възпитание на народа в революционен дух." (пак там) Много от неговите последователи го смятат за "папата" на анархизма. Други известни теоретици на анархизма са: граф П.Кропоткин, Енрико Малатеста, Луиджи Фабри, Себастиан Фор и др.
За кратък период от от време анархистичните идеи придобиват голяма популярност в Западна, Централна Европа и Русия. Те проникват не само в политиката, но и в науката и изкуството. Не остава незасегната и педагогиката. "Теорията за свободното възпитание" и "отделянето на училището от държавата тревожи умовете но много от педагозите-анархисти.
От средата на 20-ти век започва залеза на анархистичната мисъл Идеите за социална революция и безвластие се заменят с идеите на постиндустриалното и информационно общество. В наши дни най-ярки представители на анархистичната идея са проф. Ноам Чомски и поета и музикант Джело Биафра.
2. Развитие на "Теорията за свободното възпитание" през годините.
Въпреки че почти всички педагози-анархисти се придържат към тази теория тя не е дело на безвластниците. Тя се явява като "естествена наследница на цялото предшествано развитие на педагогическата мисъл, линията която върви като започнем от Монтен, Амос Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел и др." (Вентцел, К., 1930, с.5) По-късно като привърженици на тази теория се явяват известни педагози-анархисти като Лев Толстой (в по-ранните си години), Константин Вентцел, С. Фор, Иван Илич и А. Нийл.
Основната цел на "свободното възпитание" е да освободи детето от всички фактори с политически, религиозен и социален отенък, които пречат то да се развива като свободна и независима личност. Детето не се явява собственост на своите родители и аналогично на това то не е собственост на държавата и обществото. Според педагозите-анархисти "то не може да се явява оръжие в ръцете на държавната власт или на конкретни партии за достигане на едни или други цели, които нямат нищо общо с неговото благо като самобитна и индивидуална личност. (Вентцел, К., 1930, с.7) За своя висша задача "свободното възпитание си поставя да издигне човешката личност на по-високо духовно стъпало, да формира в нея творческа индивидуалност, да развие в детето самодейност и да го постави на сравнително еднакво ниво с другите деца на неговата възраст, без да прави разлика между класови, социални, расови и други особености и дадености.
Пръв от педагозите с ясно изразени анархистични възгледи, който започва да изследва и прилага на практика "свободното възпитание е Л.Толстой (1825-1910). Това е периода на съществуване на Яснополянското училище. Толстой е убеден, че децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи. В неговото училище децата изучават "1. четене, механично и постепенно, 2. писане и граматика, 3. руска история, 5. математика, 6. беседи по естествознание, 7. краснопис, 8. рисуване и чертане, 9. пеене, 10. закон божи." (вж. Толстой, Л.Н., Сб. пед. статии, под ред. на Д.Т.Кацаров, с.202) Интересно е да се отбележи че в училището въпреки дадената голяма свобода на децата е царял изряден ред. "Момиченцата никога не се смесват с момченцата. Когато момченцата искат нещо от момиченцата те никога не се обръщат към едно от тях а винаги към всички вкупом." (пак.там, с.203-204) В Яснополянското училище уроците и беседите били поставяни така, че учениците да ги слушат с интерес и с нетърпение да очакват следващите заниятия. (цит.съч., с.207-231) Образованието получавано в училището било безплатно. В процеса на обучение и възпитание според Толстой насилието се изключва. Той отдава използването на насилие "като прибързаност и липса на уважение към човешката природа. (цит.съч., с.20) Изказва се против поощренията и наказанията, и отхвърля изпитите и оценките, които се поставят на учениците. Опитва се да създаде естествени и приятелски взаимоотношения между ученици и учители. Желанието му е децата да се развиват в пълна хармония и да получават всестранни знания.
След залеза на идеите на Толстой изгрява звездата на Константин Вентцел. Според него: "Всеки индивидуален човек жадува за пълното проявление на своето "Аз", на своята активност. Всеки индивидуален човек се стреми да се освободи от оковите, с които е обвързан и които пречат на пълното и свършено проявление на неговото "Аз", той се стреми да победи тези сили, във властта на които се намира и които не му дават да разгърне своята активност, в такъв пълен размер, в какъвто е възможно това, той се стреми да оцелее. (Вентцел, К., 1930, с.99) Вентцел смята, че чрез "свободното възпитание ще бъде премахната властта, за която се борят толкова много хора. Когато властта изчезне от лицето на земята като понятие и практика с нея автоматично ще изчезнат и гнета и насилието. Тогава "волята за власт" в хората ще се превърне във "воля за освобождение". Според него просвещението в областта на педагогическите въпроси трябва да навлезе в нова фаза. То трябва да обхваща по-голям брой възрастни хора, които да са изключително добре запознати с възпитанието и обучението на децата. Вентцел твърди, че насилието което се извършва над подрастващите е обособено в три сфери:
"1. В областта на политическите учреждения и корпорации, въобще навсякъде където то фигурира като гражданин на определена държава макар и непълнолетен и непълноправен или като лице влизащо в един или друг социален институт. 2. В пределите на училището и въобще във всеки род възпитателни и образователни учреждения. 3. В семейството." (пак там, с.102)
Премахнат ли се тези три сфери на насилие то само тогава детето би могло до се формира като творческа, трудова и интелектуална личност, която да дава тласък на развитието на прогреса на цялото общество. Най-важна роля според него за премахване на насилието играят родителите. Вентцел смята, че трябва да се създадат родителски клубове и кооперции, където подготвени лектори ще дават различни насоки за възпитание и обучение на подрастващите. Ежегодно ще се свикват международни родителски конгреси, където възпитанието на децата ще бъде разглеждано от глобален мащаб.
В средата на 20-ти век анархистичната педагогика започва да губи своето влияние. Видни педагози-анархисти от този период са И. Илич и А. Нийл. (за тях по-подробно вж. Чакъров, Н., 1986, с.183-188)
А. Нийл и И. Илич са носители на идеала за общество, което е създадено и се гради от свободни личности, в което липсват насилствени отношения.
А.Нийл повлиян от идеите на Толстой създава в Съмърхил (Англия) училище подобно на Яснополянското. Тук децата се групират по възраст и интереси. Нийл също е противник на оценяването и изпитите се провеждат под формата на игра. Дадена е голяма свобода на учениците и те сами преценяват дали да посещават учебните занятия.
За разлика от А. Нийл, И. Илич е противник на училището. Според него това е закостеняла институция на държавата, създаваща социално неравенство, която трябва да бъде премахната. Детето трябва да се развива свободно без да има някой, който да го вкарва в определени граници и да му налага определени от държавата и обществото норми.
"Теорията за свободното възпитание" не подминава и българските безвластници. Според Г. Хаджиев трябва да бъдат създадени "свободни" училища, които трябва да принадлежат на децата и да бъдат изцяло подчинени на техните нужди за пълно и всестранно физическо, духовно и нравствено развитие. Целта на тези училища е да се създадат свободни хора.
Основната цел на "свободното възпитание" е да освободи детето от всички фактори с политически, религиозен и социален отенък, които пречат то да се развива като свободна и независима личност. Детето не се явява собственост на своите родители и аналогично на това то не е собственост на държавата и обществото. Според педагозите-анархисти "то не може да се явява оръжие в ръцете на държавната власт или на конкретни партии за достигане на едни или други цели, които нямат нищо общо с неговото благо като самобитна и индивидуална личност. (Вентцел, К., 1930, с.7) За своя висша задача "свободното възпитание си поставя да издигне човешката личност на по-високо духовно стъпало, да формира в нея творческа индивидуалност, да развие в детето самодейност и да го постави на сравнително еднакво ниво с другите деца на неговата възраст, без да прави разлика между класови, социални, расови и други особености и дадености.
Пръв от педагозите с ясно изразени анархистични възгледи, който започва да изследва и прилага на практика "свободното възпитание е Л.Толстой (1825-1910). Това е периода на съществуване на Яснополянското училище. Толстой е убеден, че децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи. В неговото училище децата изучават "1. четене, механично и постепенно, 2. писане и граматика, 3. руска история, 5. математика, 6. беседи по естествознание, 7. краснопис, 8. рисуване и чертане, 9. пеене, 10. закон божи." (вж. Толстой, Л.Н., Сб. пед. статии, под ред. на Д.Т.Кацаров, с.202) Интересно е да се отбележи че в училището въпреки дадената голяма свобода на децата е царял изряден ред. "Момиченцата никога не се смесват с момченцата. Когато момченцата искат нещо от момиченцата те никога не се обръщат към едно от тях а винаги към всички вкупом." (пак.там, с.203-204) В Яснополянското училище уроците и беседите били поставяни така, че учениците да ги слушат с интерес и с нетърпение да очакват следващите заниятия. (цит.съч., с.207-231) Образованието получавано в училището било безплатно. В процеса на обучение и възпитание според Толстой насилието се изключва. Той отдава използването на насилие "като прибързаност и липса на уважение към човешката природа. (цит.съч., с.20) Изказва се против поощренията и наказанията, и отхвърля изпитите и оценките, които се поставят на учениците. Опитва се да създаде естествени и приятелски взаимоотношения между ученици и учители. Желанието му е децата да се развиват в пълна хармония и да получават всестранни знания.
След залеза на идеите на Толстой изгрява звездата на Константин Вентцел. Според него: "Всеки индивидуален човек жадува за пълното проявление на своето "Аз", на своята активност. Всеки индивидуален човек се стреми да се освободи от оковите, с които е обвързан и които пречат на пълното и свършено проявление на неговото "Аз", той се стреми да победи тези сили, във властта на които се намира и които не му дават да разгърне своята активност, в такъв пълен размер, в какъвто е възможно това, той се стреми да оцелее. (Вентцел, К., 1930, с.99) Вентцел смята, че чрез "свободното възпитание ще бъде премахната властта, за която се борят толкова много хора. Когато властта изчезне от лицето на земята като понятие и практика с нея автоматично ще изчезнат и гнета и насилието. Тогава "волята за власт" в хората ще се превърне във "воля за освобождение". Според него просвещението в областта на педагогическите въпроси трябва да навлезе в нова фаза. То трябва да обхваща по-голям брой възрастни хора, които да са изключително добре запознати с възпитанието и обучението на децата. Вентцел твърди, че насилието което се извършва над подрастващите е обособено в три сфери:
"1. В областта на политическите учреждения и корпорации, въобще навсякъде където то фигурира като гражданин на определена държава макар и непълнолетен и непълноправен или като лице влизащо в един или друг социален институт. 2. В пределите на училището и въобще във всеки род възпитателни и образователни учреждения. 3. В семейството." (пак там, с.102)
Премахнат ли се тези три сфери на насилие то само тогава детето би могло до се формира като творческа, трудова и интелектуална личност, която да дава тласък на развитието на прогреса на цялото общество. Най-важна роля според него за премахване на насилието играят родителите. Вентцел смята, че трябва да се създадат родителски клубове и кооперции, където подготвени лектори ще дават различни насоки за възпитание и обучение на подрастващите. Ежегодно ще се свикват международни родителски конгреси, където възпитанието на децата ще бъде разглеждано от глобален мащаб.
В средата на 20-ти век анархистичната педагогика започва да губи своето влияние. Видни педагози-анархисти от този период са И. Илич и А. Нийл. (за тях по-подробно вж. Чакъров, Н., 1986, с.183-188)
А. Нийл и И. Илич са носители на идеала за общество, което е създадено и се гради от свободни личности, в което липсват насилствени отношения.
А.Нийл повлиян от идеите на Толстой създава в Съмърхил (Англия) училище подобно на Яснополянското. Тук децата се групират по възраст и интереси. Нийл също е противник на оценяването и изпитите се провеждат под формата на игра. Дадена е голяма свобода на учениците и те сами преценяват дали да посещават учебните занятия.
За разлика от А. Нийл, И. Илич е противник на училището. Според него това е закостеняла институция на държавата, създаваща социално неравенство, която трябва да бъде премахната. Детето трябва да се развива свободно без да има някой, който да го вкарва в определени граници и да му налага определени от държавата и обществото норми.
"Теорията за свободното възпитание" не подминава и българските безвластници. Според Г. Хаджиев трябва да бъдат създадени "свободни" училища, които трябва да принадлежат на децата и да бъдат изцяло подчинени на техните нужди за пълно и всестранно физическо, духовно и нравствено развитие. Целта на тези училища е да се създадат свободни хора.
Цитирана и използвана литература
1. Г.Хаджиев, Основи на безвластието, С.1992 2. Й.Л.Зайферт, Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин), С.1994 3. Какво е анархизъм?, В. Търново 1992 4. К.Вентцел, Теория за свободното възпитание и идеалната детска градина, Враца 1930 5. Кратък политически речник, С.1972 6. Толстой, Л.Н., Педагогически статии, под ред. на Д.Кацаров, Изд. на коопер. "Поредник", С. год. не е посочена 7. Н.Чакъров, Съвременна буржоазна педагогика, С.1986
1. Г.Хаджиев, Основи на безвластието, С.1992 2. Й.Л.Зайферт, Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин), С.1994 3. Какво е анархизъм?, В. Търново 1992 4. К.Вентцел, Теория за свободното възпитание и идеалната детска градина, Враца 1930 5. Кратък политически речник, С.1972 6. Толстой, Л.Н., Педагогически статии, под ред. на Д.Кацаров, Изд. на коопер. "Поредник", С. год. не е посочена 7. Н.Чакъров, Съвременна буржоазна педагогика, С.1986
Няма коментари:
Публикуване на коментар