петък, 29 юни 2007 г.

Свободното възпитание и идеалната детска градина


Анархистичната педагогика и развитието на "Теорията за свободното възпитание"
1. Кратък исторически обзор на анархизма.
Вечният стремеж на човека към свобода и по-добър живот винаги го противопоставя на държавата и нейните структури. Така ли възникват анархизма и теорията за безвластието? Може би най-доброто определение за възникването им принадлежи на немският автор Йозеф Лео Зайфет. "Когато борбата против Бога, църквата, държавата и семейството разруши всички естествени образувания и лишеният от корените си човек не знае къде да намери опората си, последната дума има анархията. Тогава раздробеното от егоизма на класовите водачи и техните битки общество изведнъж трябва да придобие такова "обществено чувство", което да направи възможно състоянието на безвластие." (Зайферт, Й.Л., 1994, с.175) От това противоречие сигурно са страдали най-големите теоретици на анархистичната идея.
Какво представлява анархията? Според някои "тя се сравнява с грубо нарушаване на обществения ред, безредие и своеволие." (вж.
Кр. пол. речник, 1972) Приема се, "като проява на бунтарски дух и лично недоволство - следователно само като нещо отрицателно." (вж. "Какво е анархизъм?", 1992, с.4) Други са на мнение, че анархизма е "противодогматично" и противорелигиозно мислене отхвърлящо всяка власт, която се използва от господстващите сили, които по този начин се опитват да оправдаят експлоатацията и да наложат своето насилие върху останалата огромна част от населението." (пак там, с.5) А според трети анархизмът се явява като "добър изразител на свободния дух, на независимото мислене, което е осъзнато от индивида, освободен от всякаква власт и предрасъдаци, както и от неговите необходими връзки с едно общество на свободни хора." (цит.съч., с.5)
Първите анархистични и безвластнически идеи се зараждат в края на 18-ти век. Техен автор е Уйлям Годуин (1756-1836) в книгата си "Изследване на политическата справедливост и нейното влияние върху общата добродетел и щастие" издадена през 1793 г. След него идва името на Пиер Прудон (1813-1865) с книгата си "Що е справедливост?" излязла през 1840 г."Под влияние на Хегел той предвижда от тезата (комунизма) и антитезата (собствеността) да се роди един синтез - а именно "безвластното общество". (
Зайферт, Й.Л, с.258) По-късно той е последван от руския революционер Михаил Бакунин (1814-1876). Според него, като роб на Бога, човек се превръща в роб на църквата и държавата. Следователно борбата на хората за свобода е борба срещу всеки властнически авторитет. "В терора Бакунин вижда удобно средство за възпитание на народа в революционен дух." (пак там) Много от неговите последователи го смятат за "папата" на анархизма. Други известни теоретици на анархизма са: граф П.Кропоткин, Енрико Малатеста, Луиджи Фабри, Себастиан Фор и др.
За кратък период от от време анархистичните идеи придобиват голяма популярност в Западна, Централна Европа и Русия. Те проникват не само в политиката, но и в науката и изкуството. Не остава незасегната и педагогиката. "Теорията за свободното възпитание" и "отделянето на училището от държавата тревожи умовете но много от педагозите-анархисти.
От средата на 20-ти век започва залеза на анархистичната мисъл Идеите за социална революция и безвластие се заменят с идеите на постиндустриалното и информационно общество. В наши дни най-ярки представители на анархистичната идея са проф. Ноам Чомски и поета и музикант Джело Биафра.
2. Развитие на "Теорията за свободното възпитание" през годините.
Въпреки че почти всички педагози-анархисти се придържат към тази теория тя не е дело на безвластниците. Тя се явява като "естествена наследница на цялото предшествано развитие на педагогическата мисъл, линията която върви като започнем от Монтен, Амос Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел и др." (Вентцел, К., 1930, с.5) По-късно като привърженици на тази теория се явяват известни педагози-анархисти като Лев Толстой (в по-ранните си години), Константин Вентцел, С. Фор, Иван Илич и А. Нийл.
Основната цел на "свободното възпитание" е да освободи детето от всички фактори с политически, религиозен и социален отенък, които пречат то да се развива като свободна и независима личност. Детето не се явява собственост на своите родители и аналогично на това то не е собственост на държавата и обществото. Според педагозите-анархисти "то не може да се явява оръжие в ръцете на държавната власт или на конкретни партии за достигане на едни или други цели, които нямат нищо общо с неговото благо като самобитна и индивидуална личност. (
Вентцел, К., 1930, с.7) За своя висша задача "свободното възпитание си поставя да издигне човешката личност на по-високо духовно стъпало, да формира в нея творческа индивидуалност, да развие в детето самодейност и да го постави на сравнително еднакво ниво с другите деца на неговата възраст, без да прави разлика между класови, социални, расови и други особености и дадености.
Пръв от педагозите с ясно изразени анархистични възгледи, който започва да изследва и прилага на практика "свободното възпитание е Л.Толстой (1825-1910). Това е периода на съществуване на Яснополянското училище. Толстой е убеден, че децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи. В неговото училище децата изучават "1. четене, механично и постепенно, 2. писане и граматика, 3. руска история, 5. математика, 6. беседи по естествознание, 7. краснопис, 8. рисуване и чертане, 9. пеене, 10. закон божи." (вж.
Толстой, Л.Н., Сб. пед. статии, под ред. на Д.Т.Кацаров, с.202) Интересно е да се отбележи че в училището въпреки дадената голяма свобода на децата е царял изряден ред. "Момиченцата никога не се смесват с момченцата. Когато момченцата искат нещо от момиченцата те никога не се обръщат към едно от тях а винаги към всички вкупом." (пак.там, с.203-204) В Яснополянското училище уроците и беседите били поставяни така, че учениците да ги слушат с интерес и с нетърпение да очакват следващите заниятия. (цит.съч., с.207-231) Образованието получавано в училището било безплатно. В процеса на обучение и възпитание според Толстой насилието се изключва. Той отдава използването на насилие "като прибързаност и липса на уважение към човешката природа. (цит.съч., с.20) Изказва се против поощренията и наказанията, и отхвърля изпитите и оценките, които се поставят на учениците. Опитва се да създаде естествени и приятелски взаимоотношения между ученици и учители. Желанието му е децата да се развиват в пълна хармония и да получават всестранни знания.
След залеза на идеите на Толстой изгрява звездата на Константин Вентцел. Според него: "Всеки индивидуален човек жадува за пълното проявление на своето "Аз", на своята активност. Всеки индивидуален човек се стреми да се освободи от оковите, с които е обвързан и които пречат на пълното и свършено проявление на неговото "Аз", той се стреми да победи тези сили, във властта на които се намира и които не му дават да разгърне своята активност, в такъв пълен размер, в какъвто е възможно това, той се стреми да оцелее. (
Вентцел, К., 1930, с.99) Вентцел смята, че чрез "свободното възпитание ще бъде премахната властта, за която се борят толкова много хора. Когато властта изчезне от лицето на земята като понятие и практика с нея автоматично ще изчезнат и гнета и насилието. Тогава "волята за власт" в хората ще се превърне във "воля за освобождение". Според него просвещението в областта на педагогическите въпроси трябва да навлезе в нова фаза. То трябва да обхваща по-голям брой възрастни хора, които да са изключително добре запознати с възпитанието и обучението на децата. Вентцел твърди, че насилието което се извършва над подрастващите е обособено в три сфери:
"1. В областта на политическите учреждения и корпорации, въобще навсякъде където то фигурира като гражданин на определена държава макар и непълнолетен и непълноправен или като лице влизащо в един или друг социален институт. 2. В пределите на училището и въобще във всеки род възпитателни и образователни учреждения. 3. В семейството." (
пак там, с.102)
Премахнат ли се тези три сфери на насилие то само тогава детето би могло до се формира като творческа, трудова и интелектуална личност, която да дава тласък на развитието на прогреса на цялото общество. Най-важна роля според него за премахване на насилието играят родителите. Вентцел смята, че трябва да се създадат родителски клубове и кооперции, където подготвени лектори ще дават различни насоки за възпитание и обучение на подрастващите. Ежегодно ще се свикват международни родителски конгреси, където възпитанието на децата ще бъде разглеждано от глобален мащаб.
В средата на 20-ти век анархистичната педагогика започва да губи своето влияние. Видни педагози-анархисти от този период са И. Илич и А. Нийл. (за тях по-подробно вж.
Чакъров, Н., 1986, с.183-188)
А. Нийл и И. Илич са носители на идеала за общество, което е създадено и се гради от свободни личности, в което липсват насилствени отношения.
А.Нийл повлиян от идеите на Толстой създава в Съмърхил (Англия) училище подобно на Яснополянското. Тук децата се групират по възраст и интереси. Нийл също е противник на оценяването и изпитите се провеждат под формата на игра. Дадена е голяма свобода на учениците и те сами преценяват дали да посещават учебните занятия.
За разлика от А. Нийл, И. Илич е противник на училището. Според него това е закостеняла институция на държавата, създаваща социално неравенство, която трябва да бъде премахната. Детето трябва да се развива свободно без да има някой, който да го вкарва в определени граници и да му налага определени от държавата и обществото норми.
"Теорията за свободното възпитание" не подминава и българските безвластници. Според Г. Хаджиев трябва да бъдат създадени "свободни" училища, които трябва да принадлежат на децата и да бъдат изцяло подчинени на техните нужди за пълно и всестранно физическо, духовно и нравствено развитие. Целта на тези училища е да се създадат свободни хора.
Цитирана и използвана литература
1. Г.Хаджиев, Основи на безвластието, С.1992 2. Й.Л.Зайферт, Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин), С.1994 3. Какво е анархизъм?, В. Търново 1992 4. К.Вентцел, Теория за свободното възпитание и идеалната детска градина, Враца 1930 5. Кратък политически речник, С.1972 6. Толстой, Л.Н., Педагогически статии, под ред. на Д.Кацаров, Изд. на коопер. "Поредник", С. год. не е посочена 7. Н.Чакъров, Съвременна буржоазна педагогика, С.1986

Няма коментари: