ЗАПАТИСТКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Запатистите от Чиапас продължават да показват с действията си, че утопията се намира на една ръка разстояние, а най-същественото е, че една от най-значителните им реализации касае именно образованието.
1. Последните 20 години в Мексико и Латинска Америка са ознаменени с народната съпротива спрямо хищническия план на нео-либерализма, съпротива във всички обществени сфери, за която Запатизма остана главна референция, съпротива, за която в-к la Jornada се утвърди като един от основните изразители.

2. Създаването на "caracoles" ("караколес" - охлюви, спирали) и на Съветите за добро управление преди малко повече от година представляваше особено важна стъпка на индианските селяни запатисти от Чиапас за довеждането до практическо приложение на споготбите от Сан Андрес, изявявайки същевременно желанието си да бъдат част от Мексико, както го подчертава и суб-команданте Маркос в текста си "Leer un video" ("Да четеш видеофилм", la Jornada, 19-26 август), а опитът от последните месеци показва, че социалният процес заздрави автономията на Общностите, интегрирайки ги към останалата част от страната, като в последствие се разсейва и хипотетичния риск от "балканизация".

3. Запатистите осъществяват безчет подобрения в тази уникална инициатива, но най-важното, както казва и Маркос, е да се научат да строят, "no sin fallas y tropiezos" (?), едно добро управление, като алтернатива на политическите институции, наследени от XVIII-ти век и административната катастрофа на фоксизма (от името на мексиканския президент, Vicente Fox), което превръща Чиапас в лаборатория за бъдещето.

4. Запатисткият опит е изключително богат в различни насоки и дава представа за успехите и трудностите на запатистките населения, който търсят своя собствен път в сложната и враждебна сцена на нео-либералната глобализация. Той включва проекти за здравеопазване, за производство и стопански обмен, за подобряване на обработваемите земи, за отглеждане на животни и агро-екология, но нищо не е толкова важно и значително, колкото образователните процеси. Автономната организация на Запатистките общности се е развила до изумителна степен в автономните общности на петте "караколес", но това, което привлича вниманието на първо място, е развитието на образователните проекти.

SERAZLN

5. Образованието е един от основоположните въпроси за EZLN (Запатистката армия за национално освобождение) още преди началото на неподчинението на 1-ви януари 1994. Престъпното отношение на правителството в образователната сфера води до мизерията и незрачността на официалното училище, особено в Чиапас. Днес запатистите го превърнаха в "най-мощното оръжие" за промяната и най-вече като основата на запатистката съпротива, както споделят автономните делегати на една област с Глориа Муньоз Рамирез. Последната дава описание на опита на Запатистките общностите в текста си, озаглавен "Чиапас, съпротивата", публикувано по повод 20-тата годишнина на вестника, 21 годишнината от създаването на EZLN (17 ноември 1983) и 10 годишнината от появата на яве на бунтовниците (1-ви януари 1994), публикуван като притурка към la Jornada (19 септември); текст, в който след като прави преглед на еволюцията в петте "караколес" - La Realidad, Oventic, La Garrucha, Morelia и Roberto Barrios - Глориа подчертава първостепенната роля на образователния проект, изграждащ един нов свободолюбив мироглед, в който експлоатацията не намира оправдание.

6. Образованието представлява ключа на запатисткия проект за бъдещето. Единствения паралел между фоксисткото, ултра дясно правителство, поставено да властва над мексиканците в суматоха на 1-ви декември 2000 г., и от друга страна, Запатистките общности от Чиапас, които официално бяха допуснати да се ораганизират автономно, съобразно споготбите от Сан Андрес, е, че и двете страни споделят виждането, че общественото образование има стратегическо значение. Като такова, образованието би могло да допринесе за подчиняването на населенията в Мексико на идеологическия и политически план на мулти-националните корпорации, както претендира Фокс, или напротив, да ги насърчи да се развиват свободно, защитавайки правата си на разнообразие и автономия, в духа на запатизма и с убеждението, че съпротивата е основната опора на живота.

7. В официалното училище, когато такова имаше, децата преставаха да бъдат индианци, а в автономните училища идентичността се уважава. По този начин се отваря нова алтернатива за страната, алтернатива в противовес на нео-либералните догми, които водят до еднообразието и подчинението на една единствена "истина" в образователната област. Междувременно Секретариата за общественото образование (SEP) гледа да пренапише историята на страната по вкуса на транснационалните интереси и да елиминира историята на индианските народи, която е приоритет за запатистите, за да я замести с "истинската история".

8. Отварянето на 83 нови запатистки автономни бунтовнически начални училища в автономните области, на 6-ти септември 2004 и решено от август 2003, училища, в които се развива запатистката образователна система Semillita del Sol (в-к Milenio Diario, 7 септември) представлява особено важна стъпка напред в борбата на индианските народи за защитата на тяхната автономия и в по-широка перспектива, в съпротивата на народите в Мексико, а Автономната Запатистка Бунтовническа Образователна Система за Национално Освобождение (SEARZLN) беше въведена първоначално след дипломирането на новото поколение учители за средното образование в "Primero de Enero del caracol de Oventic" (Първи януари на каракола Овентик), първото запатистко средно училище и днес отваря възможността за нова алтернатива не само за региона, но и за цялата страна и отвъд; за пореден път тези, които имат най-малко, са тези, които откриват нови хоризонти.

9. Активната съпротива на запатистите през всичките тези години предизвика гримаси и критики от страна на "la izquierda" (левицата) и свирепата злоба на правителството и на транснационалните власти, но никой не може да отрече, че тази съпротива е автентичния израз на Индианските общности, които търсят свободно собствения си път и най-вече, които са постигнали забележителни реализации, въпреки препиядствията, които им се изпречват.

10. Правителствата клонящи към крайната десница, които са се установили в Латинска Америка през последните години имат за приоритет да разрушат обществените институции на образованието и в частност правителството на Винсенте Фокс, което е едно сред тези на континента, с фашизоидни характеристики, цели на всяка цена да приватизира образованието и да подчини предназначението му на нео-либералните тези, а в този контекст запатистката съпротива добива множествени значения.

по Луис Хавиер Гаридо за Анарам Ау Патак

текстът е препечатан от www.bulgaria.indymedia.org