Германски педагози, радетели за идеята за Свободно възпитание от края на 19-ти и началото на 20-ти век

Хенрих Шарелман (1871-1940)
Учител е в няколко държавни и частни училища в германския град Бремен.
Основната идея на Шарелман е, че училището трябва да бъде свободно трудово съжителство между учениците, под вещото ръководство на учители, които са длъжни да поставят конкретните си цели и да показват пътя за тяхното реализиране.
Главната задача пред училището и учителя се явява свободното духовно и материално развите на детето. Той придава основно значение на това, че възрастните трябва да бъдат научени да откриват индивидуалните особености на децата.
Набляга на методите като разказ и беседа и използва за пръв път в Германия идеята за “колективното съчинение”. Придава особено значение на творческата дейност на учителя. Застъпва тезата з епизодично (моментно) и комплексно преподаване, като по-малко набляга на системното предметно обучение на подрастващите.

Фриц Хансберг (1871-1950)
Основната цел на свободното възпритание според него се явява формирането на личността посредством творческо развитие, което в най-голяма степен се определя от естетическите преживявания на детето.
Той цени високо, преди всичко живата реч на преподавтел, както и образния разказ свързан с конкретни житейски ситуации.
Придава голямо значение на изучаването на родния език и създава множество учебници и методически пособия и указания з неговото пълно познаване.
Като убеден анахист, Хансберг разглежда трудът не толкова, като средство за производителност, колкото като активна дейност на удовлтворение и наслада на учащия се.

Людвиг Гурлит (1855-1931)
Дългогодишният му стаж като ,учител го навежда на мисълта, че съществуват сериозни несъответствия между системата на училищно възпитание и основните потребности на подрастващите.
В неговите педагогически трудове “Германецът и неговата родина” и “Германецът и неговото училище”, той застъпва тезата, че 12 часовото обучение в училище е ненужно, тъй като учениците получават много излишен материал. Той стига до крайно отрицание на съществуващата държавна педагогическа система. Според него тя трябва да бъде заменена от игри, беседи на свободни теми и други видове активни дейности, които да способстват цялостното развитие на умствените и физически индивидуални сили и способности. Като убеден анархист Гурлит отрича въвличането на учащите се във всички въпроси свързани с политиката.